Съвременните хора може и да имат малко общо със предците си от

Съвременните хора може и да имат малко общо със предците си от каменната епоха, които преди 78 000 години погребват мъртво дете в плитък гроб в кенийска пещера. Но хуманността на тяхната тъга и грижите, които показват за детето, към момента могат да се усетят, като се погледнат тези мънички човешки остатъци. Учените не знаят дали фамилията или общността на детето са свързвали погребението с мисли за отвъдното. По някакъв метод обаче дейностите им подсигуряват, че детето ще има и различен живот. Невъобразимо надалеч в бъдещето, то ще предложи трогателен взор върху това по какъв начин някои хора от предишното са се справяли със гибелта.

2–3-годишното дете, наречено в този момент Мтото („ дете “ на суахили), е открито в особено изкопан гроб, който в този момент е приет за най-старият човешки гроб в Африка. Екипът, който открива и проучва останките, разгласява своите констатации в списание Nature.

Широкият криминалистичен и микроскопски разбор на останките и гроба допуска, че детето е заровено скоро след гибелта, евентуално увито компактно в саван, положено в ембрионална поза и даже снабдено с някакъв тип възглавница. Грижите, които хората поставят при погребването на това дете, допускат, че те придават някакъв по-дълбок смисъл на събитието, с изключение на нуждата да се изхвърли безжизнено тяло.

„ Когато стартираме да виждаме държания, при които има действителен интерес към мъртвите, тогава започваме да виждаме и символизъм в мисленето “, споделя Мария Мартин-Торес, съавтор на проучването и шеф на Националния проучвателен център за човешка еволюция (CENIEH) в Бургос, Испания. „ Това прави откритието толкоз особено. Имаме държание, което считаме за толкоз типично за хората – и неповторимо – което открива връзка с мъртвите. “

Пещерата Панга я Саиди, в тропическите възвишения по кенийското крайбрежие, е основно място за археолозите, които желаят да се задълбочат в живота на античните хора. През 2013 година разкопките там разкриват ръба на дребна яма, а тестът от мястото незабавно разкрива съществуването на неидентифицирани кости. Едва 4 години по-късно учените стартират да подозират, че са разкрили освен това от няколко инцидентни остатъци. На към 3,5 метра под пода на пещерата те откриват кръгла, плитка яма, компактно запълнена с голям брой кости. И тази изненада скоро бе последвана от друга – костите са в подобен стадий на разложение, че всевъзможни опити за допиране или пренасяне ги превръщаха в прахуляк.

Така екипът изважда цялата яма, пази я с гипсова обвивка и я реалокира в Националните музеи на Кения в Найроби, а по-късно и в профилирана лаборатория в CENIEH.

В лабораторията учените надникват вътре и проучват костите и другите почвени пластове. Внимателното разкопаване на малко от блока демонстрира два зъб, чиято позната форма дава първата диря, че останките може би са от заравяне на хоминин. Когато учените задълбават, те срещат още изненади – огромна част от добре непокътнатия череп и лицето на детето, в това число някои неразрушени зъби, към момента в долната челюст. Тези остатъци оказват помощ да се откри, че екипът изследва останките на доста млад член от нашия личен тип – Homo sapiens.

Детето лежи на дясната страна, с колене, прибрани към гърдите. Дясната ключица (част от рамото) и първото и второто ребро са завъртени на към 90 градуса, положение. То може да е било квалифицирано и компактно обгърнато с було от огромни листа или скотски кожи – акт, който няма смисъл за тяло, считано просто за неподвижен мъртвец. И най-после, първите три шийни прешлена, към момента прикрепени към основата на черепа, са свити и завъртени до степен, която допуска, че детето е има възглавница от биоразградим материал под главата си. Когато по-късно тази възглавница се разлага, наподобява, че главата и прешлените са се наклонили.

Археологът от университета Дърам, Пол Петит, специалист по палеолитни погребални практики, който не взе участие в проучването, назовава проучването образец за използване на актуалните криминалистически разкопки и разбори. Съвкупността от доказателства наподобява демонстрира, че някои се е грижил за детето даже след гибелта му. Но какво са мислили античните хора за мъртвите е завладяващ въпрос, на който може в никакъв случай да не се отговори.

Общността на Мтото става все по-усъвършенствана. Слоя почвата в пещерата от същата ера като гроба e пълнa с голям брой каменни принадлежности. Намереният набор от съоръжения допуска, че хомо сапиенс може би прави погребението през ера, когато типът последователно се развива и употребява по-модерни принадлежности.

Интересното е, че детето не е било заровено на открито. Погребано е вкъщи. Пещерата е основно място, населявано от хора в продължение на към 78 000 години до преди 500 години, и в нея са открити и други, доста по-млади гробове. И до през днешния ден тя остава място за респект към мъртвите за локалните хора, сподели археологът Емануел К. Ндиема от Националните музеи в Кения.

Тялото е открито и в част от пещерата, която постоянно е била населявана от живи хора. Мартин-Торес споделя, че това допуска самобитна връзка сред мъртвите и живите, а не практическия акт на просто изхвърляне на мъртвец.

Череп на ранен човек от пещерата Кафзех

Костите са датирани на 78 000 години. Въпреки че това прави погребението на Мтото най-старото човешко, известно в Африка, то не е най-старото заравяне в археологическите записи. Погребенията на хомо сапиенс в пещерата Кафзех, Израел, преди към 100 000 години, включват части алена охра, която е употребена за оцветяване на принадлежности, и може да е била употребена и в някакъв тип траурен обред. Известната иракска пещера Шанидар, в която има гробове на неандерталци, предполага още един метод, по който човешкия тип и неандерталците може да са били по-сходни, в сравнение с учените в миналото са вярвали.

Но доказателствата за погребални практики измежду хората от палеолита и неандерталците остават малко. Това е изключително правилно в Африка, където може да се окаже, че учените просто не са гледали задоволително, защото огромна част от континента към момента не е изследван. Климатът също работи срещу съхранението на възможните открития и другите хора в разнообразни райони може да са практикували разнообразни типове погребални ритуали, както вършат и до през днешния ден.

Петит отбелязва, че по-голямата част от хората, живели в плейстоцена – от 2,5 милиона до 11 700 години – в Африка или Евразия са археологически невидими. „ Техните остатъци може да са закътани в растителност, да са под дъното на някоя река, да са заровени на хълмове и високи места… или просто да бъдат изоставени, когато групата се реалокира “, отбелязва той.

Ако погребението не е общоприета плейстоценска процедура, поражда въпросът за какво хората от време на време са полагали повече старания за съвременници като Мтото. Петит счита, че сходни смъртни случаи са отвън нормата.